Съдържание
- Поведение
- Еволюция
- Опасност от изчезване
- Консервационни действия
- Изследвания
- Основни характеристики
- Размер и форма
- Глава
- Опашка
- Крайности
- Козина
- Ароматни жлези
- Таксономия
- Видове лупус на Canis
- Подвид Canis lupus baileyi
- Местообитание и разпространение
- Характеристики на местообитанията
- Размножаване
- Кученцата
- Хранене
- Ловът
- Препратки
The Мексикански вълк (Canis lupus baileyi) това е плацентарен бозайник, който принадлежи към семейство Canidae. Изчезването на този емблематичен вид от Северна Америка и Мексико се дължи на факта, че е бил ловуван безразборно. Понастоящем, благодарение на определени политики за опазване, няколко екземпляра са възстановени в естественото им местообитание.
Canis lupus baileyi то е на По-малък подвид на сив вълк в Северна Америка. Те са животни, които са активни както през деня, така и през нощта.
В допълнение, този вид може да комуникира чрез изражения на тялото и лицето, известен със своите вой, който се чува на 2 км. Те се използват за поддържане на контакт между членовете на глутницата и за демаркиране на територията.
В дивата природа те биха могли да живеят между седем и осем години, докато в плен вероятно ще продължат до 15 години.
Поведение
Мексиканският вълк е групиран в глутници, образувайки социална единица. Тази група се състои от мъж, жена, подчинени възрастни, млади и млади. В пакета мексиканските вълци спят, ядат и играят заедно.
В тях има йерархични взаимоотношения. Само доминиращият мъж, известен като алфа, и алфа женската могат да се чифтосват. Членовете, които са последни в този ред, се наричат омега.
Една от целите на тази социална структура е кооперативният лов, който им осигурява големи хранителни ползи и им позволява да пестят енергия, тъй като индивидуалният лов би предполагал голямо физическо износване.
Всяко стадо има своя територия, която те отбелязват с изпражненията и урината си. Когато се движат, обикновено го правят подред.
Еволюция
Сивите вълциCanus лупус) се е разпространил от Евразия до Северна Америка преди около 70 000 до 23 000 години. Това произхожда от две различни групи на генетично и морфологично ниво. Единият от тях е представен от изчезналия берингски вълк, а другият от съвременните популации вълци.
Има теория, която твърди, че Canis lupus baileyi вероятно е бил един от първите видове, преминали през Беринговия проток до Северна Америка. Това се е случило след изчезването на беригийския вълк, в късния плейстоцен.
Опасност от изчезване
В исторически план мексиканският вълк се е намирал в няколко региона. Открит е в пустинната област Чихуахуа и Сонора, от централно Мексико до западен Тексас, в Ню Мексико и Аризона.
В началото на 20-ти век, упадъкът на лосовете и елените в естественото местообитание на мексиканския вълк, доведе до промяна на диетата му. Поради това те започнаха да ловуват домашния добитък, който се намираше в селищата в близост до тяхната екологична ниша.
Почти унищожението на това животно е резултат от няколко кампании, проведени от частни субекти и правителството. Намерението беше да се намалят популациите на тези хищници на говеда, тъй като те предотвратяват разширяването на производството на говеда в района.
Тези политики бяха успешни, тъй като през 1950 г Canis lupus baileyi тя е била практически изкоренена от първоначалното си разпространение.
През 1976 г. мексиканският вълк е включен в Закона за застрашените видове. Причината беше, че само няколко екземпляра са останали в дивата природа.
Консервационни действия
За да избегнат пълното им изчезване, Мексико и Северна Америка решават да заловят общо 5 вълка и да ги подложат на специална програма, където те ще бъдат отглеждани в плен.
Тези екземпляри, една женска и четири мъжки, са заловени живи в Мексико между 1977 и 1980 г. Като част от тази програма, екологичните и биологичните нужди са задоволени, за да могат да живеят и да се размножават по естествен начин.
През 1998 г. в Съединените щати започва реинтеграцията на видовете в плен. През 2011 г. в Мексико CONANP, заедно с Групата от специалисти за възстановяване на мексиканския вълк, организира и извърши първия опит за реинтродукция.
Най-скорошното освобождаване на мексиканските земи беше през септември 2018 г., когато Националната комисия за защитени природни територии освободи в тяхното естествено местообитание семейна група от седем екземпляра.
Възрастните видове носят сателитна телеметрична яка, така че стадото да може да бъде наблюдавано и техните движения и дейности известни.
В момента има около 300 вида, защитени и в плен, в Мексико и Северна Америка. Свободно живеещите мексикански вълци наброяват повече от 44.
Изследвания
Стратегиите за планиране при възстановяването на мексиканския вълк се прилагат на практика повече от три десетилетия.
Необходимо е обаче да се постигне консенсус относно структурирането на споменатите усилия за възстановяване, където се вземат предвид генетичните характеристики на животното. Canis lupus baileyi.
Ефектите от инбридинга, когато популацията е толкова ограничена, могат да бъдат непредсказуеми. Малките популации могат да бъдат изложени на риск от изчезване поради инбридинг депресия.
Съществуват обаче по-големи заплахи, които излагат на риск успеха на всяка програма за възстановяване на този вид. Сред тях са смъртността и загубата на естествено местообитание.
Поради това усилията трябва да бъдат насочени към осигуряване на генетично разнообразие, но без да се оставят настрана онези фактори, които пряко влияят върху успешното възстановяване на вида.
Основни характеристики
Размер и форма
Тялото на това животно е стройно, със здрава и солидна физическа конституция. Възрастните мексикански вълци могат да измерват между 1 и 1,8 метра. Височината му, от лапата до рамото, е от 60 до 80 сантиметра. Телесното тегло е около 25 до 40 килограма.
Женските обикновено са по-малки, с подчертан сексуален диморфизъм. Те могат да тежат средно 27 килограма.
Глава
Черепът му е малък, с удължена форма. Муцуната е тясна, завършваща на носна подложка. Има големи уши, изправени и заоблени на върха.
Шията е широка, но размерът й е къс. Зъбите му се състоят от 42 зъба, в които са резци, кучешки, премоларни и моларни зъби.
Тази група животни имат изострено чувство за слух и обоняние. Освен това те имат бинокулярно зрение.
Опашка
Опашката му е покрита със сиво-кафява козина. Той е дълъг, пропорционален на размера на тялото му.
Крайности
Краката са удължени с много широки подложки. Те могат да бъдат 8,5 см дълги и 10 см широки.
Козина
Косата на Canisbaileyi лупус тя е къса, като е по-обилна в гръбната област и около раменете. В предната част на гърба козината образува вид грива, поради факта, че космите са много по-дълги, отколкото в останалата част на тялото.
Козината има жълтеникавокафяв тон, с черни и сиви мазки. Долната страна, включително вътрешната страна на краката, е бяла.
Ароматни жлези
Той има жлези, които отделят силни миризми, които използва за маркиране на територия. Те се намират на гениталиите, около очите, в основата на опашката и между пръстите на краката.
Таксономия
Животинско царство.
Подцарство Билатерия.
Хордатен тип.
Гръбначен субфилум.
Суперклас Tetrapoda.
Клас за бозайници.
Подклас Theria.
Поръчайте Carnivora.
Подред Caniformia.
Семейство Canidae.
Род Canis.
Видове лупус на Canis
Подвид Canis lupus baileyi
Местообитание и разпространение
Мексиканският вълк е намерен в югозападната част на Северна Америка, в щатите Тексас, Аризона и Ню Мексико. Освен това в Мексико той е бил разположен в западната част на Сиера Мадре, която включва щатите Сонора, Дуранго, Чихуахуа, Синалоа, Халиско и Сакатекас.
Населявал е и източната Сиера Мадре, в планините Оаксака и в неоволканската ос. През 60-те години населението е изолирано и много оскъдно. Те се намираха само в сухите планини на Чихуахуа, в западната част на Сиера Мадре и на запад от Коауила.
Характеристики на местообитанията
Местообитанието му беше умерен и степен сух тип, дъбови и иглолистни гори. В равнинните райони, където е намерен, тревните площи са били изобилни, с преобладаване на тревистото растение, известно като navajita (Bouteloua spp.) и червен дъб (Quercus spp.), дърво, принадлежащо към семейство Fagaceae.
В исторически план мексиканските вълци са били свързани с планински гори, които имат терен, който може да има съседни пасища.
Планинските коти са между 1219 и 1524 метра надморска височина. Растителността в тези райони е пиньонът (Пинусedulis), иглолистни дървета, борове (Pinus spp.) и хвойнаJuniperus spp.).
Тези местообитания, типични за тропически климат, включват изобилие от плячка, която е част от диетата на Canis lupus baileyi и наличието на водни обекти.
Размножаване
Мексиканските вълци са моногамни. В семейната му група има алфа мъж и жена, които ще бъдат обединени, докато някой от тях умре. Острото обоняние на тези животни играе преобладаваща роля в репродуктивния им период.
Ароматните жлези отделят феромони, които се смесват с урината на женската. Също така, вашата вулва се подува, когато сте в естрозен период. Всички тези сигнали, химически и визуални, предупреждават мъжкия, че женската е в топлина, органично подготвена за размножаване.
Мексиканският сив вълк образува глутници, където живеят мъжки, женски и малките им, общо между 4 и 9 животни. Само във всяка опаковка е алфа мъжкият, който може да се размножава. Чифтосването се извършва ежегодно, обикновено между месеците февруари и март.
Еструсът на женската може да продължи между 5 и 14 дни. По време на периода на чифтосване може да възникне напрежение в стадото, тъй като всеки полово зрял мъж иска да се чифтосва с женска.
След като женската е в периода на бременност, тя трябва да изчака период от 60 до 63 дни за раждането. Котилото може да бъде от 3 до 9 малки.
Кученцата
Младите се раждат глухи и слепи, поради което през първите седмици от живота си не излизат от дупката, където получават грижите на двамата родители. Майката ги почиства и суче, докато мъжкият се грижи за тяхната защита.
Кученцата нямат зъби и козината обикновено е малко по-тъмна от тази на възрастните. Изчиства се обаче, докато стане сиво-кафяв тон, с черно-бели комбинации.
Социалните йерархии започват да се установяват в много ранна възраст. На 21 дни от раждането си те вече биха могли да започнат някои конфронтации между малките. Това би определило малко по малко членовете на омега и бета в семейната група.
След като спрат да сучат, малките се хранят с хранителна маса, възвърната от майката. На около три месечна възраст младите вълци са много по-големи и по-силни, така че те започват да излизат от своята дупка.
Хранене
Вълците са месоядни животни, които се оказват на върха на хранителната верига. Това прави възможния брой хищници доста малък.
Смята се, че мексиканският вълк, преди да изчезне от естественото си местообитание, се е хранил с белоопашати елени (Odocoileus virginianus), Американски антилопи (Американска антилокапра), Елен (Odocoileus hemionus) и бигхорн овцеOvis canadensis).
Те също ядоха пекарии с яка (Pecari tajacu), зайци, диви пуйки (Meleagris gallopavo), гризачи и зайци. Когато наличността на тези видове започна да намалява, той отиде във ферми и уби животните.
Ловът
Тези животни коригират своето ловно поведение в зависимост от размера на плячката и дали са намерени сами или в стада.
Когато зреят, тези животни имат зъби, пригодени да режат и смилат плячката си. Челюстите им са много мощни, което им позволява да заключат плячката си. По този начин мексиканският вълк го държи ухапан, докато плячката се опитва да се отдели от агресора.
Когато се хранят, използват заострените си кътници, за да извлекат месото, опитвайки се да погълнат колкото се може повече от него.
Когато ловуват в група, те се организират стратегически за засада на жертвата. Тези екземпляри, които не са в нито едно стадо, се ограничават до лов на дребни животни, много по-лесни за улавяне.
Докато група мексикански вълци ловуват, други са оставени да се грижат за малките. Когато ловците се върнат в стадото, тези, които вече са се нахранили, започват да повръщат месото, предлагайки го на малките, за да могат да се хранят.
Препратки
- Уикипедия (2018). Мексикански вълк. Възстановено от en.wikipedia.org.
- Лариса Е. Хардинга, Джим Хефелфингера, Дейвид Паеткауб, Естер Рубина, Джеф Долфина, Анис Ауде (2016). Генетично управление и определяне на цели за възстановяване на мексиканските вълци (Canis lupus baileyi) в дивата природа. Наука директно. Възстановено от sciencedirect.com.
- Министерство на околната среда и природните ресурси. Правителството на Мексико (2018). # Екологични действия. Мексиканската популация на вълци се възстановява. Възстановено от gob.mx.
- Министерство на околната среда и природните ресурси. Правителството на Мексико (2016). Завръщането на мексиканския вълк. Възстановено от gob.mx.
- S. Служба за риба и дива природа. (2017). Биологичен доклад на мексиканския вълк. Възстановено от fws.gov
- Мексиканско биоразнообразие (2018). Мексиканският вълк. Възстановено от biodiversity.gob.mx.
- ITIS (2018). Canis lupus baileyi. Възстановено от itis.gov.
- Вълчи светове (2014) Възпроизвеждане на вълк. Възстановено от wolfworlds.com.
