Дяволска пеперуда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дяволска пеперуда
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Пеперуди (Lepidoptera)
семейство:Многоцветници (Nymphalidae)
триб:Nymphalini
род:Ванеси (Vanessa)
вид:Дяволска пеперуда (V. cardui)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Дяволска пеперуда в Общомедия
[ редактиране ]

Дяволската пеперуда (Vanessa cardui) е вид пеперуда, широко разпространена в цял свят, срещаща се и в България.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Крилете са с размери 5,8–7 cm при мъжките и 6,2–7,4 cm при женските. Пеперудата е оранжева отгоре с черни петна. Предните крила имат няколко бели петна.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-разпространените пеперуди в света. Среща се навсякъде освен в Антарктика и Австралия.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Дяволската пеперуда зимува като имаго под кори на дървета, в хралупи, в изоставени постройки и др. Рано напролет, още при първото затопляне, тя напуска зимните си убежища и започва да лети. Летежът ѝ е бърз и рязък. Тя е една от малкото пеперуди, които предприемат прелети, понякога на големи разстояния. Наблюдавани са случаи на прелитане на милиарди пеперуди от Судан до Атлантическия океан. Прелети се наблюдават и в България. Основно хранително растение е копривата (Urtica dioca). Дяволската пеперуда е известна в България като вредител по соята, фия, конопа, доматите и др. Сериозни вреди обаче нанася само когато се размножи масово, което става епизодично.[3]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Оплодената женска снася яйцата си по соята и други растения. След около две седмици се излюпват гъсеничките, които започват да се хранят с листа и зеленчуци. Какавидирането става през юни по листата на същите растения или клони. Както и при останалите близки видове, гъсеницата се прикрепва към листата, увисва надолу с главата и какавидира. Какавидата е силно подвижна и често прави резки извивания на тялото. Имагото, което излита, остава да зимува. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vanessa cardui (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
  3. а б Ангелов, Павел. Атлас по зоология - безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971. с. 230.